Как Една Трагедия Ме Доведе до Аллах: Моята История за Суфизма

Бях успешна студентка, винаги с отличен на изпитите. Мечтаех за светлото си бъдеще и си харесвах професия като медицина, инженерство, право. Бях спортистка, състоянието ми беше удобно. Щях да бъда и пилот, и инженер. Кандидатствах във Военната академия. Един ден паднах тежко, след като приятелят ми се блъсна в мен във фитнес салона. Един от лумбалните дискове на гръбнака ми се беше спукал. От болка не можех нито да седна, нито да легна. Всяка вечер се притеснявах дали няма да се събудя парализирана. Това означаваше, че вече нямаше да мога да се явя дори на изпитите за правоспособност във Военната академия. Всички тези големи мечти, които имах, бяха разрушени. Този инцидент ме изправи пред въпроса, че обичам и вероятно ще отида в Ада. Как можех аз, която беше толкова успешна в света, да бъда успешна пред Аллах? Какъв беше пътят към Рая? Вместо изпитни въпроси, сега тези въпроси занимаваха ума ми. Животът ми се промени напълно един ден, докато търсех поп музика по радиото. На всичките ми въпроси беше отговорено. Попаднах на много успокояващ глас, обясняващ религиозни знания. "Мислите ли да сте приятел с Господ, който много ви обича и иска само да сме щастливи? Ако искате, се позовете на Неговите желания. Се позовете с цялото си сърце." Аз, която дори не можех да понеса да слушам химни, не можех да спра да слушам този глас. Че Аллах ни обича много, че бедствията са покана към Неговата същност. Той казваше, че само с едно желание, желанието за среща с Аллах, можем да станем Негови приятели и да изживеем щастието. Той говореше за Аллах с такава любов и обич, че никога преди не бях срещала подобно разказване. Колко дълбоко беше засегнало сърцето ми това желание. Беше като чудо, което отнесе всичките ми проблеми. Сега единствената ми грижа беше срещата с Аллах. И да изпълня молитвата за желание и да поискам Моя Муршид, както обясняваше благословеният човек по радиото. Една вечер, след като извърших Хаджет намаз с тези чувства, се видях в една много специална джамия. Човекът в бяло, който стоеше отпред и тъкмо се канеше да води намаза, спря и се обърна към мен, четейки фатиха, и каза: "Ела, дете мое, вече кланяй намаз зад мен." Да, Аллах беше приел в пътя си дори и мен, това непокорно, арогантно момиче. Бях намерила своя религиозен водач и последвах пътя, водещ до нашия Пророк. В облаците, краката ми не стъпваха на земята, страхът ми от смъртта беше изчезнал. Освен това и операцията, и изпитът ми минаха успешно. Аз, която никога преди не бях кланяла намаз, сега се кланях в сълзи. Споменавах моя Господ с любов и копнеж, повтаряйки "Аллах, Аллах". Завърших университета и станах инженер. Ако не бях паднала и сънувала този ден, ако не бях изпитала тези болки и пречки, как щях да си спомня за Аллах? Аллах всъщност ни кани към Себе си чрез тези изпитания. Тези задължения в Свещения Коран са формулата на нашето щастие. Добра вест от Аллах. Те са, които щом ги сполети беда, казват: "Ние несъмнено принадлежим на Аллах, създадени сме, за да Го срещнем и да Му се отдадем, и наистина при Него ще се завърнем (ще Го срещнем)." ал-Бакара-156 Само едно желание, но от сърце. О, Аллах, желая срещата с Теб.