Обикновено хората прехвърлят вината за грешките си върху други хора. Това е дяволско поведение. Въпреки че ние сме виновните, веднага посочваме някой друг отвън като изкупителна жертва. Това е дело на дявола. Но нашият баща Адам и съпругата му не постъпиха така. Те казаха следното. Сура Араф, стих 23. В свещения аят казват: ГОСПОДИ НАШ, ние извършихме грях, ние угнетихме собствените си души. ГОСПОДИ НАШ, ако не ни простиш, ако не ни дариш с милост, ще бъдем от изгубените. Тоест, ще бъдем сред обитателите на Ада в отвъдния свят, а в този свят ще водим живот, изпълнен с безпокойство и безнадеждност.