Има един човек като Бехлюл Дана. Разпространявал навсякъде думите: „жестокост..., жесток..., жестокостта е от злия“. След известно време възниква друга ситуация. Тогава започва да повтаря: „Рахмануррахим, Рахмануррахим“. Казва: Какво трябва да разберем от тези две изказвания? Тоест, когато хората потискат един на друг, кой стои начело? Зли управници. Но когато хората си показват милост, проявяват състрадание един към друг, тогава кой е над тях? Духът на Аллах – Рахмануррахим..., Рахмануррахим е над тях. Следователно всичко зависи от хората. Как хората от суфизма живеят социалния си живот? Живеят с любов. Защото живее живота си за други хора. В момента, в който всички започнат да живеят един за друг, няма нито кавги, нито хаос.